САМОУНИЩОЖÀВАМ СЕ, -аш се, несв.; самоунищожà се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. Книж. 1. Доброволно се унищожавам; самоизтребвам се. Сега тя [Ирина] будеше у него [Павел] само съчувствие поради рефлекса да се самоунищожи – последен и благороден рефлекс на горда, здрава и силна душа. Д. Димов, Т, 681. А да достигнем бързо и лесно Обетованата земя, да се настаним завинаги в нея като в рая на християните, да берем без труд плодовете на нейното изобилие, да получаваме, без да даваме – това е все едно да се самоунищожим като човеци... П. Вежинов, Избр. пр I, 402. Изградиха първо бариера, а по-късно се самоунищожиха, взривиха кораба си. К, 1974, кн. 3, 15.
2. Само мн. Унищожаваме се взаимно един друг; самоизтребвам се. Те [гърците] просто се хванали за гушата и се самоунищожавали. И много правдоподобно е да се допусне, че ние сме главните виновници за тяхната кървава междуособица. Св. Минков, Избр. пр, 475. Беше му дадена инструкция да заведе фотографа у дома си. Тогава двамата щяха да се самоунищожат и да си разделят отговорността за двойното убийство. Б. Райнов, НН, 310-311. Многобройните гръцки полиси все така продължаваха да се самоунищожават и ожесточават помежду си. Т. Жечев, ИЕП, 194.